*6 4 4 3*

Гренадинови облаци бавно облизват стъклата
за последно във шестия час на средзимния ден
и настръхват озъбени срещу кадифения плен,
но побягват надолу ,влачейки свойта позлата .
Обсидианова нощ сетне прегризва вика на стопения ден,
и разплисква топла ванилова кръв във студа и мъглата.

Тя седи във мансарда от втренчени чужди очи
Във следобедна клетка със цвят гренадин
и в нейните мохерни букли с дъх на нафталин
се заплитат без изход първите лунни лъчи

Тя посипа клепачите с прах от крилца на молците
и уви сърчицето си в амбалажна хартия
подреди хорските погледи в стара кутия
и откъсна първо глезени после ръце от конците

Но в този миг падна на пода
и изтрака зловещо със териленови мигли ,
не знаеше че куклите на конци нямат право самички да ходят .