четвъртък, 24 януари 2008 г.

из Проза(к) и Поезия за Дявола

Накараха ме да напиша малка история
и ми дадоха лист с определените обречени думи
Аз им разказах каквото казах и на хората ,
за мен ,за стената и за дявола помежду ни .

Моят Дявол сключва ръце и се моли на Бога
докато заковавам сянката му с тебешир на стената ,
и после с треперещ глас и нескрита тревога
се обръща да моли мен , но нагоре сочи с рогата .

Моят Дявол е безпомощен ... а и доста далеч от вратата ,
няма избор освен да се моли за мен .
Той получи с тебеширен пирон своя лична стигмата
и върху тапети със малки цветчета издъхва пленен .

Бог изостави своя Дявол .... и го даде на мен .
А пък аз се смилих и го пуснах свободен
той избяга далече, но на третия ден
се завърна на мойта стена с тебешира прободен .



M'aidez

3 коментара:

Edward Neon каза...

Ноу Луцифер! Чудесно е това!
Неон.

Cherry Frou Frou каза...

5 минути. а за истинската история 7 някъде.Нея няма да я постна щото кониюктив айнс ми е тъмна Индия а и писателския ми гений не се чувства уютно говорейки на немский езикь.Севън Лусифърс кам уи кен бийт дем олл.

Стефан Икога каза...

Здравей девойко, която не си проверява блога от мноооого минути, почти безброй. Аз въпреки всичко, искам да споделя, че ми харесва това, което си написала и го прочетох два пъти, за да мога да казвам после, че съм чел два пъти нещо, а и заради вътрешното ми удовлетворение. Благодаря ти, че не си го написала два пъти това, защото тогава трябваше да го прочета четири пъти... а ако търсиш логиката в думите ми, да знаеш че и аз го правя често, все неуспешно.