Фауст'07 и Мишка ....за да се докоснете до духа на училищния вестник

Фауст '07

Парчетата лазурна кожа
откъсвам от небето като във азиатски страшен филм
и гоня облаци измачкани от вечерно-мастилената ложа,
помитам после семки и звезди полюпени по пода без килим,
защото второто ми име е Нищожен.

За вас небето е стереограма,
но колкото и да се взирам,не виждам там лица
на ангели със мечове,носители на светлина
във кадифено синя амалгама,
а,може би,отлепят ми се ретините,понеже само малки черни петънца
съзирам в теменужената панорама.

Съсредоточен във собствената си поливалентност,
не мога с арогантността си дори едно зъбчато колело да счупя
но всячески се противя на сънища видения и поетична ленност
и със полирания си цинизъм опитвам циферблата да подкупя
и да обтегна до безкрайност бръчките и своята моментност.

Парчетата лазурна кожа,сами се слепват от всемирния ми гняв
и в одеалото от облака покрит с мастило мога да се задуша ...
но аз не се тревожа ,защото зная в края аз отново ще съм прав.



Мишка

Седи на пода в стаята си мишо-сива
и черните си букли от ролките развива
и сънените мигли наострени като графита на молива
във огледалото се впиват
и питат с плахост също мишо-сива
"огледалце на стената ,кажи коя е най красива ?"