Умираш още от деня когато източния хоризонт е бродирал със злато ръбовете на вечерната страплесс сикстийс сатин гаун на твоята обикновено така немилостива , но по красива от колкото си очаквал,съдба.Така си чувал от тези,които мерят небето с рулетки и отчитат твоята вяра с импулсни телефони.Умирай сега докато умреш.Когато умреш,тогава ще живееш.Защо си губиш времето да копнееш за нищото при положение че ленноста и досатата ти са достатъчни да унищожат създадат и отново да унищожат това Всичко което така упорито презираш между глътките топла сутрешна вманиаченост и свитият в цигара стерилен но култивиран бунт.Второ лице единствено число нищо не доказва , това си ти това не съм аз ,което за твой ужас е тук само за да докаже че аз по милост на еволюцията или по ретроградна приумица на гореспоменатата съдба със сатенена рокля(която се напи от алкохол с фруктоза (които някой наричаха амброзия) и отиде в тоалетната на вселената да повръща докато сияйния асцендент и държеше косата ) съществувам.Аз именно умирам и ти умираш.Бавно е за да няма шок.Шокът е лош.Особено анафилактичния , какъвто впрочем, съдбата с вечерната рокля получи защото беше алергична към фруктоза.Добре че асцендентът беше там за да и извади езика от гърлото и да спре това което ние простосмъртните с нашата мания да даваме имена и да идентифицираме бихме нарекли кармична асфиксия ....
